Lilo Petrov's Blog

Общественоизвестна тайна : местата в българските ВУЗ-ове били със 7000 повече от завършилите средно образование. На пръв поглед евтин държавен опит за стимулиране на младежта да си седи в „мила моя родино“. Само на пръв поглед обаче. Защото с елементарно интелектуално упражнение (непосилно за мнозина,за съжаление) неминуемо се стига до извода, че всеки, който иска може да получи висше. Ватмани, бармани, батмани и тревомани – всичките с висше, някои и с по двечки. Чудно! Проблемът с некадърщината обаче си седи. Защо? Защото едно висше образование, което е отворено за всички, доста трудно може да бъде качествено..освен ако не се намираме във Великобритания например. Там обаче, разбира се, са далеч по-креативни в ограниченията. Защото при нас Сульо от с.Бъдеще може да влезне в СУ или УНСС с еднократна неопределена сума, а в GB тази сума е многократна и идва под формата на такса, която отива ЗА университета. Не за преподавателите. Сума, която Сульо ще може да плати като продаде свинята и кравата, но нататък трябва да започне бъбреците да си продава. Не е нещо нечувано, впрочем.

Продължавам да си мрънкам – докога?! Само че сега ДОКОГА-то ми не е само, а върви ръка за ръка с едно голямо ЗАЩО. Отговорът – защото не в държавата ни има корупция и чалга, а в обществото. На всяко ниво. Та ето го и проблемът – как се очаква хора с 13 0 „висши“ образования, но и с насаден балканско-кебапчийски манталитет, да правят развитие? От само себе си, разбира се. Ще ни се, нали?

Вечно подминавана тема : нуждата от реформи във висшето образование е толкова крещяща, че тъпанчетата ни ще спука скоро. Приказките по проблема си ги има, реформаторите и тях, парите също, само желание няма. Има мързел, продиктуван от извечния български принцип „Я себе си ке гледам“. След бленуваната реформа обаче няма да има такава масова студентска миграция и предполагаемо ще се генерира развитие. То обаче, за съжаление, отново е свързано с работа. И пак – себе си ке гледам!..

Изводът : трябва да се сетим, че сме общество, а не отделни атоми. Тогава, току виж, успеем да произвеждаме истински кадри, които РАБОТЯТ това, което са учили, а не сервират мартинита на мутрите. Тогава, току виж, успеем да мръднем поне малко напред. Тогава, току виж, успеем да усвоим парите на ЕС. Тогава, току виж, манталитетът ни ще се промени и ще усетим това така належащо чувство за отговорност към тези пари, които в крайна сметка идват от европейските данъкоплатци. Оттам, току виж, придобием чувство за отговорност и към обществото. Ето ги предпоставките за развитие. Пречат ни само Св. Кондьо и Св. Азис.

И когато, някой прекрасен ден, спрем „себе си да гледаме“, ще имаме добро образование, добър стандарт, добра култура, добро развитие. Дотогава – оп, оп, шкембе и кебап, че и курбан за новото BMW! Балканщинка, приятна работа..

Днес.бг :

„За първи път в новата ни история в парламента се проведе поименна проверка за кворум, но не заради съмнения, че депутатите са малко, а напротив – че са твърде много. Инициативата е на юристката от БСП Мая Манолова. С нестандартната процедура тя иска да докаже, че и управляващите от ГЕРБ не са света вода ненапита по отношение на кръшкането от работа. Манолова твърди, че ежедневно те си служат с дребни хитрости, за да демонстрират, че са на работните си места, което всъщност не било така. Каква е хватката, според Манолова – тази сутрин се регистрирали 140 народни представители, 66 от които от ГЕРБ. Това означава, че за да се приеме даден закон, са необходими поне 71 гласа.
В същото време в залата присъствали много повече от 140 народни представители и много повече такива от ГЕРБ, т.е. управляващите умишлено поддържат по-нисък кворум и така за мнозинство в залата са необходими по-малко депутати. В конкретния случай това позволявало в залата да остават само по 70 депутати от ГЕРБ, а останалите да се „разхождат из кулоарите, да пият кафе, да ядат кюфтета”, върна репликата към премиера Бойко Борисов червената депутатка. Председателят на парламента Цецка Цачева първо отказваше проверка на кворума, но в крайна сметка се съгласи.  Оказа се, че депутатите от ГЕРБ наистина са повече – излязоха 78. Това даде повод на Манолова да попита къде са останалите 38 народни представители от партията на Бойко Борисов. Важно е да се уточни, че този спор не се води при пълен състав в редиците на „Коалиция за България”. Председателят на групата Сергей Станишев например също отсъства днес. Искра Фидосова от ГЕРБ заподозря в акцията на Манолова опит да се компрометира работата на Народното събрание. „Проверката на кворума ще ни отнеме час – време, в което можем да разглеждаме важни закони”, посочи съпредседателката на групата на ГЕРБ. Обвиненията, че хитруват, Искра Фидосова определи като „инсинуация и последен вопъл на политическа немощ на „Коалиция за България”. На въпроса – защо все пак ги няма толкова народни представители от ГЕРБ, предвид дисциплината, която демонстрират от партията на Бойко Борисов – Фидосова обясни, че колегите й просто закъснели за работа и се регистрирали малко по-късно. Мая Манолова обеща да направи проверка и да предостави на журналистите справка, която да докаже, че по-голямата част от законите в 41-вия парламент са приети с много нисък кворум. Преди време студенти и преподаватели от Софийския университет направиха друга справка, с много по-трагични резултати за работата на 40-ото народно събрание. Оказа се, че 60% от законите на предишния парламент са приети без кворум, какъвто изисква Конституцията на България.“

Кое е смущаващото в тази статия? Кюфтетата? Най-накрая настъпилата немощ на БКП (което не си е хич смущаващо, а радостно!!:))? Заниманията на едни хора, които уж избрахме за да произвеждат законите ни и да ни управляват? Пък то се оказа (отново), че те сами себе си не могат да управляват.. Дребнавите заяждания от ляво, дясно и център? Крайните прояви на евтин, направо боклучав популизъм? Фактът, че проверка се провежда, защото депутатите били МНОГО, сиреч далеч повече от обикновено? Не, не мисля, че изброените неща са най-притеснителните.

Последните две изречения от статията са истински шокиращите. 60% от законите на предишния парламент са приети без кворум, какъвто изисква Конституцията на България. МОЛЯ, БИХТЕ ЛИ ПОВТОРИЛИ!?!?!? Две трети от приетите през последните 4 (или 8, зависи от гледната точка) години закони си противоречат с Конституцията? Нека всеки сам си направи интерпретациите…исках само да поставя акцент върху едно проучване на Софийски университет, за което не се е вдигнал особен обществен шум, но на което е редно да се даде гласност, довеждаща бившите ни управници не до съд, а до линч.

Една вметка : преподаватели И студенти са направили проучването. Млади хора, иначе казано. Но кой ли ни обръща внимание..

Избори.  Влизам в секцията и административните лица вътре почти ахват от изненада. Очакването ми е за изнервени и неприветливи чиновници, които те карат да се чувстваш почти неудобно, че ги караш да свършат нещо помагайки ти. Тъкмо обратното! Чистата, неподправена изненада от млад гласоподавател ги прави изключително любезни и услужливи. Чак приятно да ти стане. Както на парламентарните избори впрочем. ИЗНЕНАДА!! Млад човек, енергичен, въплъщение на бъдещето, че пък и с гражданска позиция! Брей! То си е направо рядкост!

Защо е такава изненадата в уморените погледи на свикналите да се занимават с полупсихотични бабички чиновници? Защо трябва един млад човек да бъде възприеман по толкова неестествен начин, подавайки гласа си? Заради бездействието. Заради онази инертност спрямо младите, която в крайна сметка обрича обществото ни на бавна и болезнена разруха. Заради насадената по естествен път апатия в младите съзнания спрямо онова, което на теория трябва да се нарича политика, а на практика е махленско лицемерие.

И пак..докога? Докато младите спрат да се връщат от „чужбината“ в България? Че те вече спират. Докато смъртността стане по-голяма от раждаемостта? Че тя вече стана. Докато живеем с идеите за „старото“, за „преди“, в един нов, динамичен, развиващ се свят? Докато в България хаосът стане неконтролируем? Той почти е. Само дето се контролира от едни много специални хора с големи икономически интереси и големи златни ланци. Докато съдебната система се казва Красьо, а културата – Азис? Кой дава отговорите на тези въпроси? Всеки властимащ, разбира се, от чист популизъм. Отговорът обаче не води до промяна, той е само констатация. А тази констатация ще е безсмислена след десетина години, след които да станеш на 18 ще значи да си хванеш торбичката и да забегнеш към „света“. Защото тогава Азис може и да е влезнал в управлението, защото дотогава Красьо може и да е президент, защото дотогава чиновниците в избирателните секции може и да не видят млад човек да гласува. Защото за младите засега разлика няма. Дали ще гласуваш и за кого ще гласуваш е без значение. А после някой задава въпроса защо младите живеят в свой свят, тотално различен и далечен от този на родителите си. Поради простата причина, че никой не го е еня за тях, че никой нищичко не прави за тях. Освен любезната бабичка, която с радост записва, че си подал глас…прецедент си все пак.

Интересно, леко абсурдно и определено доста тъжно е как човек понякога ударно му се налага да осъзнае колко е всъщност сам. Визирайки подтикнатата от жаждата за качествено (т.е НЕбългарско) образование масова „емиграция“ на приятелите си, тихичко и крайно безрезултатно си плача за един блян, който някак винаги остава на заден план. А именно провокирането на мотивация и желание в младите хора да стоят в България. Липсата на каквато и да било координирана политика в тази насока ми се струва, че не е проблем от вчера. А е проблем, който води до едни много сериозни последици, за които всеки може да се досети, но които на свой ред не се оказват достатъчна мотивация за промяна на статуквото. Чудя се докога така. Основният ресурс на една имаща-претенция-за-развиваща-се-държава се подвизава в Германия, Франция, Великобритания, Италия, Холандия, въобще навсякъде, освен тук. Някой наскоро ми спомена, че в Страсбург имало 40 000 български студента. Плашещо е. 40 000. Предполага се/мечтае се, че по-голямата част от тях ще се завърнат в България и като с магическа пръчка ще „оправят“ чудната родина. Пита ли се някой обаче дали те ще са така добри да зарежат „чужбината“ в името на един „турски кенеф“, който трябва да почистят? Пита ли се някой какво се прави за младите? Пита ли се как и в какъв свят растат и се играждат като личности? Не. Или поне никой от тези, които имат реалните възможности и власт да създадат едно „по-добро бъдеще за България“. Клише, да. Но дяволски точно клише.

Та именно масовата емиграция на повечето ми приятели и познати ме наведе на мисълта, че ако скоро не се предприеме нещо, което да стимулира младежта да остава тук, ще си пишем пощенски картички…но от онези, празните, с туристическата фотография на Париж, Берлин или Лондон и с единия адрес. Защото какво ще можем да си кажем? Освен, че кенефът ни се размирисва все повече и повече..