Общественоизвестна тайна : местата в българските ВУЗ-ове били със 7000 повече от завършилите средно образование. На пръв поглед евтин държавен опит за стимулиране на младежта да си седи в „мила моя родино“. Само на пръв поглед обаче. Защото с елементарно интелектуално упражнение (непосилно за мнозина,за съжаление) неминуемо се стига до извода, че всеки, който иска може да получи висше. Ватмани, бармани, батмани и тревомани – всичките с висше, някои и с по двечки. Чудно! Проблемът с некадърщината обаче си седи. Защо? Защото едно висше образование, което е отворено за всички, доста трудно може да бъде качествено..освен ако не се намираме във Великобритания например. Там обаче, разбира се, са далеч по-креативни в ограниченията. Защото при нас Сульо от с.Бъдеще може да влезне в СУ или УНСС с еднократна неопределена сума, а в GB тази сума е многократна и идва под формата на такса, която отива ЗА университета. Не за преподавателите. Сума, която Сульо ще може да плати като продаде свинята и кравата, но нататък трябва да започне бъбреците да си продава. Не е нещо нечувано, впрочем.
Продължавам да си мрънкам – докога?! Само че сега ДОКОГА-то ми не е само, а върви ръка за ръка с едно голямо ЗАЩО. Отговорът – защото не в държавата ни има корупция и чалга, а в обществото. На всяко ниво. Та ето го и проблемът – как се очаква хора с 13 0 „висши“ образования, но и с насаден балканско-кебапчийски манталитет, да правят развитие? От само себе си, разбира се. Ще ни се, нали?
Вечно подминавана тема : нуждата от реформи във висшето образование е толкова крещяща, че тъпанчетата ни ще спука скоро. Приказките по проблема си ги има, реформаторите и тях, парите също, само желание няма. Има мързел, продиктуван от извечния български принцип „Я себе си ке гледам“. След бленуваната реформа обаче няма да има такава масова студентска миграция и предполагаемо ще се генерира развитие. То обаче, за съжаление, отново е свързано с работа. И пак – себе си ке гледам!..
Изводът : трябва да се сетим, че сме общество, а не отделни атоми. Тогава, току виж, успеем да произвеждаме истински кадри, които РАБОТЯТ това, което са учили, а не сервират мартинита на мутрите. Тогава, току виж, успеем да мръднем поне малко напред. Тогава, току виж, успеем да усвоим парите на ЕС. Тогава, току виж, манталитетът ни ще се промени и ще усетим това така належащо чувство за отговорност към тези пари, които в крайна сметка идват от европейските данъкоплатци. Оттам, току виж, придобием чувство за отговорност и към обществото. Ето ги предпоставките за развитие. Пречат ни само Св. Кондьо и Св. Азис.
И когато, някой прекрасен ден, спрем „себе си да гледаме“, ще имаме добро образование, добър стандарт, добра култура, добро развитие. Дотогава – оп, оп, шкембе и кебап, че и курбан за новото BMW! Балканщинка, приятна работа..
Lilo Petrov's Blog 
Alex Said:
on декември 1, 2009 at 10:20 pm
Доста силни думи. Всъщност проблема е точно в това. Че всичко е на думи. И ти, надъхано момче, както и всички други оплакващи се и питащи „до кога?“ няма да промените нищо с въпросите си. Чалгата е точно в държавата. Може би бъркаш понятието със страна ( да, нашата наистина е неописуема). Всеки ден слушам оплакващи се от правила, от хора, от ежедневие, от минало, настояще и бъдеще… То на българите май това ни е таланта – да се оплакваме. Само че с това нищо не се променя. Текстове като твоя, макар и с доста на място сложена ирония, има хиляди. И ще продължи да има докато някой не се сети, че с писане и упреци не става. Нищо лично към теб, написаното никак не е лошо. Просто тази надъханост е доста наивна.
lilopetrov Said:
on декември 2, 2009 at 2:53 pm
Несъмнено е наивна, до момента в който спре да бъде възприемана като „надъханост“, неподплатена с действия, а с писане и упреци.
Писането и упреците са повече от важни. Премълчаваните неща в обществото ни гноясват и после тънем в калта им. Примери – безброй.
Относно критиката, че всичко било само на думи – не съм съгласен. Да, разбира се, общовалидната тенденция е едно тихо, неизвисяващо се и почти малоумно мрънкане и хленчене, което се простира само дотам, където трябва да бъде свършена определена работа или заета определена позиция. Смея да твърдя, при мен нещата стоят малко по-различно. Но това чрез един съвсем млад блог (и още повече в едно неконтактно виртуално пространство) няма как да бъде доказано. Засега.
Благодаря за критиката, искрено се зарадвах, все пак е първата в този блог. Нека обаче е малко по-градивна, в името на някакви евентуални ползотворни изводи от обсъждането.
Alex Said:
on декември 2, 2009 at 4:23 pm
Мрънканоте и хленченето никак не е тихо. Напротив. Вика се, плюе се и до там. Едно е да се каже – да, това не е направено както трябва. И за да бъде поправено ще направим еди какво си. Съвсем друго „държавата това, хората онова“ Манталитета на българина още от дълбока древност е такъв, какъвто го виждаме днес, независимо дали държавата ни е била силна и стабилна, или както сега – потъпкана от безморалност и безумие. Включвам и себе си в това число – на думи сме силни, но действията ни или липсват или са безплодни. Българин да премълчава никога не е било. Само че овчедушието ни ни спира да направим нещо повече.