Избори. Влизам в секцията и административните лица вътре почти ахват от изненада. Очакването ми е за изнервени и неприветливи чиновници, които те карат да се чувстваш почти неудобно, че ги караш да свършат нещо помагайки ти. Тъкмо обратното! Чистата, неподправена изненада от млад гласоподавател ги прави изключително любезни и услужливи. Чак приятно да ти стане. Както на парламентарните избори впрочем. ИЗНЕНАДА!! Млад човек, енергичен, въплъщение на бъдещето, че пък и с гражданска позиция! Брей! То си е направо рядкост!
Защо е такава изненадата в уморените погледи на свикналите да се занимават с полупсихотични бабички чиновници? Защо трябва един млад човек да бъде възприеман по толкова неестествен начин, подавайки гласа си? Заради бездействието. Заради онази инертност спрямо младите, която в крайна сметка обрича обществото ни на бавна и болезнена разруха. Заради насадената по естествен път апатия в младите съзнания спрямо онова, което на теория трябва да се нарича политика, а на практика е махленско лицемерие.
И пак..докога? Докато младите спрат да се връщат от „чужбината“ в България? Че те вече спират. Докато смъртността стане по-голяма от раждаемостта? Че тя вече стана. Докато живеем с идеите за „старото“, за „преди“, в един нов, динамичен, развиващ се свят? Докато в България хаосът стане неконтролируем? Той почти е. Само дето се контролира от едни много специални хора с големи икономически интереси и големи златни ланци. Докато съдебната система се казва Красьо, а културата – Азис? Кой дава отговорите на тези въпроси? Всеки властимащ, разбира се, от чист популизъм. Отговорът обаче не води до промяна, той е само констатация. А тази констатация ще е безсмислена след десетина години, след които да станеш на 18 ще значи да си хванеш торбичката и да забегнеш към „света“. Защото тогава Азис може и да е влезнал в управлението, защото дотогава Красьо може и да е президент, защото дотогава чиновниците в избирателните секции може и да не видят млад човек да гласува. Защото за младите засега разлика няма. Дали ще гласуваш и за кого ще гласуваш е без значение. А после някой задава въпроса защо младите живеят в свой свят, тотално различен и далечен от този на родителите си. Поради простата причина, че никой не го е еня за тях, че никой нищичко не прави за тях. Освен любезната бабичка, която с радост записва, че си подал глас…прецедент си все пак.
Lilo Petrov's Blog 
Alex Said:
on декември 2, 2009 at 4:33 pm
Не мога да не отбележа, че негативизма в думите ти е направо плашещ. Всъщност младите хора излезли да гласуват тази година никак не бяха малко. И доста от тях бяха с твърда гражданска позиция. Пропуснах да напиша това в предишния ми коментар, но след като прочетох този пост не се сдържах да се разпиша отново. Всичкото това черногледство убива голям процент от шанса ни да се развием като държава, пък и нека оставим за момент обществените теми – шанса за лично щастие. Има една прекасна творба на Станислав Стратиев. Казва се Стоян и е последната от една трилогия описваща животното наречено българин. Ако имаш време и от къде да я намериш я прочети. Надявам се ще ти покаже, че песимисзма и цинизма с нищо на никого не са помогнали. Лиспват усмивки в този блог, а България все още не е разрушена до толкова, че да няма какво хубаво да се каже за нея.
lilopetrov Said:
on декември 2, 2009 at 4:55 pm
хаха 🙂 добре, тук признавам правотата ти, макар че ме жегна доста сериозно. Разбира се, права си, че песимизмът и цинизмът с нищо не са помогнали, още по-малко в едно болно общество като нашето.
Мисля обаче, че един проблем не може да бъде дефиниран и осъзнат без да бъде изстрадан. Вярно, българското общество страда от дълго време, и не, не вярвам в едно тотално изстрадване на болестта му, последвано от чудо-катарзис, премахващо с магическа пръчица всички проблеми, знайни и незнайни. Именно това изстрадване обаче, пряко или косвено, води все повече и повече млади хора до урните (спор за бройката им е безсмислено да водим, по мое мнение са били малко, по твое – много, но мисля, че и за двама ни са били недостатъчно, нали така?). Именно това изстрадване постепенно и бавно ни вади от исторически обоснованата кал, в която сме затънали. Именно тази аморалност и преобърнати ценности карат все повече и повече млади да четат, да ходят на театър, да са активни, да са хора. Пак казвам, пряко или косвено, зависи от случая. Става въпрос за личен избор. Аз съм направил своя и правя каквото мога за да го защитя. Писанията тук са само един аспект от това, което ме кара в морален смисъл да се чувствам човек.
Относно усмивките..печелиш точка, липсват тук, за съжаление. Явна причина няма..Ще се промени 🙂 наследствена заболялост ми е да пиша за трудните, болезнени неща..