Не мога да се сдържа да не споделя неописуемото влияние на музиката върху съзнанието ми. То не беше КАТ, Булбанк, фирмите за „почистване“ на снега, липсата на портокали в бар „Петък“ (а текила сънрайз без портокали що е..?), мъкненето на 2-3 изгорели аудио колони към сервиз, Алианц, ЕТ Еуратек, и най-вече тоталният отказ на коя да е запалка да остане в мен повече от 5-10 минути без да се загуби поне 5 пъти. Хубав ден беше, да 😀
А музиката .. чакаш, тръпнеш, дебнеш да свършат всички глупости за да се прибереш вкъщи и на спокойствие да я пуснеш. И да престанеш да мислиш за липсата на портокали. Като я пуснеш дори запалките променят естеството си и вече са на разположение, където и да си..най-често лежат точно до чашата с горещо кафе, до пепелника с карамелените цигари и слушат вълшебството, идващо от ония същите аудио колони, които ти вгорчиха деня.
Lilo Petrov's Blog 
Вашият коментар