Ето ви усмивка :)

След сериозна, градивна, масирана и настървена критика някак ми се стори наистина нередно да не пусна и една по-позитивна публикация. Оказа се, че целта на досегашните ми текстове – които, despite being крайно негативни, имат изходната идея да действат мотивиращо – е трудно постижима с тази нагласа на текстовете.

Ето ви мъничко, но някак по абсурден начин стоплящо нещо, което не е ужасно съществено, но навява една все по-уголемяваща се преспа от надежда. Преди няколко дни в Доктроската градинка в София се случи нещо, което съм виждал само в Европа. Нямаше ги онези съсухрени циганки с кърпи на главите и униформи, струващи повече от месечната им заплата. На тяхно място се беше появило едно крайно симпатично малко оранжево камионче, което оставяше след себе си чистота.  Калта, изгнилите листа и превърналата се в засъхнала гной скованост от заобикалящия ни боклук изчезваха под четките, пръскалките, ласките на камиончето. Наистина звучи абсурдно, но това камионче си е малък проблясък. Защото зад него стои проект, който някой е изготвил, обработил, изпратил, друг е чел, критикувал, одобрявал, трети е отпускал пари, разпределял ги е, четвърти е назначавал хора и така нататък. Сиреч, някой се е занимавал с това абсолютно несъществено и ненужно към момента камионче.  Което, съгласете се, си е направо супер.

С пожелания за оранжеви камиончета!

1 коментар »

  1. Мира Said:

    Няма как да не се съгласим, че именно тези малки, често оставащи незабелязани от хората, актове на добра воля са си чисто и просто една усмивка повече за деня(: .. А споделяйки преживяното или видяното даряваме по една такава и кой знае – може взаимно да се вдъхновим и да вземем инициативата в свои ръце(:


{ RSS feed for comments on this post} · { TrackBack URI }

Вашият коментар